Българските ученици могат да четат!
Айде, бе, сигурни ли сте?
Новината на деня
„Българските ученици трудно анализират текстове, не се справят при разчитането на графики и четат най-вече списания. Това са основните изводи от представеното днес международно изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD).”
Как ви подейства тази новина? Почувствах те ли се горди, че сте българи? Замислихте ли се на кого да благодарите? „Благосоловихте” ли някого на ум или на глас? Българските ученици можели да четат, е, някои не съвсем гладко… а на мнозинството им било изключетелно трудно до разбират и да анализират прочетеното. Ще рече – българските ученици не могат да мислят. Някак естествено. И по наследство. Те са чеда на поколението, възпитано в най-добрите социалистически традиции: „Чети и възпроизвеждай!” Творенето е опасно. Мисленето също. Различността е нежелана!
Как е разпределен разумът?
Един брадат виц твърди, че е най-справедливо разпределеният ресурс на Земята – никой не се оплаква, че му е малко. Въпреки това, сферите, в които час по час се извива вой, че липсват нови и добри идеи са… реално всички сфери на човешкия живот. От политиката и икономиката до личните отношения и изкуството. Но, видимо новите идеи в образованието са най-кът. Което по един красив, но ужасяващ начин затваря кръга. Перфектен параграф 22. Образователната система не толерира мисленето. Мисленето зацикля и не прави нищо за образователната системата.
Я, колко е интересен този свят!
Забелязали ли сте, че любопитството е естествено присъщо на малките човечета. Още едва прогледнали, те жадно поглъщат света. Опознават го както сварят – с очи, уши, нос, ръце, уста…( за ужас на майките си). Забелязали ли сте, че това естествено любопитство при малцина се запазва за цял живот. Някъде към прогимназията, образователната система успява да го унищожи в по-голямата част от питомците си. Въпросната система прави така, щото тотално да погуби този естествено присъщ стремеж към знания. Пълни с дълбоки въздишки класните стаи и с ядове главите на учителите. „Не щат, бе! Не щат да учат и това е!”
Ма, как и да щат?!
Като цяло системата е ориентирана към възпроизвеждане, не към търсене на знания. Не стига и това, че учебниците са скучни и лошо написани. Не стига и остаряла форма за оценяване, ами нашенската образователна система е заспала през 50-те и още сънува, че още може да си позволи да принуждава, не да мотивира.
Да знаеш е забавно!
Ако мислите, че ваш родителски дълг е да ограничите пораженията на родното образование, като седнете да пишете домашни заедно с наследниците си?! И трябва да им обясните как трябва да положат усилия! Защото са длъжни, защото това ще им отвори врати, защото ще им даде добър старт… е – грешите. Най-много да си докарате луди пуберски бунтове вкъщи. Може би не по-лесно, но по-градивно е да научим децата да мислят. Да са любопитни. Да усетят вкусът към откриването на нови факти, знания, мисли, тези. Да се научат, че измислянето е ценност. Това е градивно – другото е принуда. А свободолюбието и стремежът да се изплъзне от принудата е друга характерна човешка черта.
Мисленето за мисленето не е от вчера
Практиките ориентирани към творческо мислене и творческо писане са безброй много. Наскоро в България направи семинар един от авторитетите в областта – Едуард де Боно. Автор на над 80 книги и на цяла система целяща събуждане на въображението и идейното творческо мислене. Друга любима за мен система оптимизираща мисленето и ученето е „философията с деца”. Най-известното име в тази практика е Матю Липман. Идеята не е да се научат децата какво казал чичко Аристотел и как го допълнил чичко Кант. Идеята е да се подкрепи естественото любопитство. Да се създаде ситуация на разговор. Да се задават въпроси. Нищо не учи така, както любопитството. А, големият грях на българската образователна система е, че го погубва.
