Новото начало във вторник,
Сега ще се оправдавам
Помислих, че някой може да помисли, че това да задавам въпроси и после да гледам сеир е подла пиарска врътка. Няма да се правя, че не познавам тези клопки. Но манипулацията е поведение, което не понасям. И никога не бих използвала. Моля да сте сигурни – няма нищо подло или подвеждащо във въпросите. Моите навици са такива – първо се чудя, после формулирам въпрос, когато го мисля достатъчно – понякога намирам и отговор.
Истината винаги е лична
Това е един от преболедуваните ми отговори. Няма универсална истина. Има мой опит, твой опит – моя и твоя истина. И те са въз основа на този опит. Може би никога няма да разбера чуждите истини – не ми е дадено да преживея чуждия опит. Но винаги ще ми е интересно. И наистина бих искала да знам чуждите отговори. Благодаря на тези, които ми ги дават черно на бяло. И благодаря, на тези, които ще ми ги дадат, когато се видим. И благодаря на тези, които никога няма да ми ги кажат, но ще са ги потърсили. И може би, ще са ги намерили.
Сега за края и за началото
Явор каза: „Самата концепция на новото начало е сбъркана – първо е краят и после е началото. И в този смисъл – краят е по-важен от началото.” А, аз продължавам да не съм убедена. Дали първо е края? И това ли слага началото? Този процес, май ми е най-неясен. Кога се срещат края и началото? Кое е първото? И защо? Много ме бива – сядам да пиша отговорите и пак се забивам във въпроси 
Какво знам със сигурност
Сега ми хрумва, че процесът също е личен. Също е въпрос на избор и този избор е продуциран от личен опит. Може краят да е преди началото, може да е бърз, рязък и болезнен. Може новото да идва бавно. Може никога да не дойде. Може да го стартирам днес или утре, може във вторник. Или да е започнало вчера, а аз да не съм разбрала. Но това, което знам със сигурност е, че искам да се случва с лекота.
А новите ми въпроси ще са лекотата!
