Защо не бие камбаната?

Скъсана стена на язовир „Иваново” потопи в понеделник сутринта харманлийското село Бисер. Над 3-метрова приливна вълна връхлита селото. За да се спасят, десетки хора се качват по високите етажи – първите са под вода. Къщите и постройките се рушат пред очите им.

Спасителната операция започва три, повтарям три часа след скъсването на стената. Три часа десетки хора преживяват кошмара на живота си, а отговорните за спасяването им не успяват да се организират.

За около осемстотинте човека, които живеят там – това е най-страшното събитие в живота им. За медиите е поредното риалити, което трупа рейтинг. За институциите – проблем. Проблем, но чужд. За това, че стената е пукната се знае от десет, повтарям 10 години.

В продължение на десет години, това което се случи е можело да се случи, но в продължение на десет години три институции не са се споразумели чия е отговорността да не се случи. Никой не разпознава проблема и не поема отговорност за решаването му.

И – не! Не магическата дума “пари” е причината за бедствието. И не магическото оправдание “няма пари” ще оправдае виновните. Фактът е факт! Причина за трагедията е безхаберието!

Знаем какво ще се случи – ще съберем малко помощи, ще потъгуваме за загиналите… Ще кажем благи думи за държавата и ще си пожелаем да не бяхме се раждали в нея. Ще апелираме за откриване на виновниците и за раздаване на справедливо възмездие. Ще апелираме, но ще знаем, че няма да се случи. Може и за това да се поядосваме.

После ще забравим. Ще ни потопи някое ново риалити. Ще се ядосваме за друго нещастие, предизвикано от друго безхаберие, ще събираме други помощи… защото камбаната пак няма да е била навреме. Някой пак няма да е поел отговорност… Кога е спряла да бие камбаната? Кога сме спрели да я чуваме?

Не давам милостиня!

Аз съм ужасен човек!

Трябва да призная нещо – аз съм ужасен човек! Не давам милостиня на майки с деца! Не подминавам уличен музикант без да се усмихна и без да оставя дребни. Но, никога и под никакъв повод, не давам пари на майка, с дете. Нещо повече, видя ли такава жена – място не мога да си намеря от яд. Първо – насила се спирам да не и се разкрещя. После започвам да се ядосвам!

Ядосвам се!

Ядосвам се първо на себе си, защото просията с деца ме вбесява от години, а до ден днешен, не съм се погрижила да се информирам, на кого и къде трябва да се обадя, за да спре това. Поне, да ги приберат от тротоара тия хора! Да не стоят на дъжда! После започвам да се ядосвам на институциите. Защото, дори да позвъня в полицията или в агенция за защита на детето…

Какво ще стане?!

Дори да успея да докарам авторитетния си тон и да ги накарам да се размърдат – най-много да идат да им проверят документите. И да ги разкарат от този тротоар. Ама, нали, отсрещният е свободен?! И после… Щото, не знам кога да спра, започвам да се ядосвам на обществото, позволило съществуването на такива институции и такива хора.

Да превърнеш чедото си в оръдие на труда…

Не мога да повярвам, че е възможно някой да печели благодарение на детето си. Отказвам да повярвам, че родител би зачертал човешкото в собствената си рожба. Че би я превърнал в предмет, в средство за печелене на пари… Не мога… но се случва. Всеки божи ден се случва! Не мога да ги спра! Това, което мога да направя, е да не казвам:

Браво! На ти тези пари! От това се печели добре! Ела и утре!

Да дадеш пари на просякиня с дете, означава да поощриш една порочна практика. В един по-добър свят, хората ще благоговеят пред децата си. Ще вярват, че децата са суверенни личности, които нищо не им дължат. Ще знаят, че единственото, което могат да очакват от наследниците си, е да им усложнят живота. Че, техен родителски дълг е, не просто, да създадат гнездо, но и да им дадат криле. И някой хубав ден да са щастливи от факта, че децата разперват тези криле и отлитат. Да бършат сълзите си, но да са щастливи, защото са изпълнили дълга си. Да са щастливи, защото, птичето ще се връща… понякога. И ще го прави с удоволствие! Е… ще гоправят с удоволствие, само, ако родителите са се справили с родителството.

Това в някой по-добър свят, Докато живеем в този,

АЗ НЯМА ДА ДАВАМ МИЛОСТИНЯ НА ПРОСЯКИНИ С ДЕЦА!

КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗВАМ ДА ГИ ПООЩРЯВАМ!