“Ф” като…

Преди две-три седмици Лидия Стайкова ми изпрати един въпросник, чиято цел е да подпомогне учениците и при избора на университетска специалност. Попълних го с удоволствие. Винаги с удоволствие мисля за „първата любов” – философията. Нищо, че с удоволствие вървя и по други пътища.  Днес отново попаднах на него и реших да го „блогна”. Може да свърши работа на някого… ако не за друго, поне да си припомни „добрите стари времена”.

1. Как реши да учиш философия?

Този въпрос е странно труден. Истината е, че не помня. Но, философията беше първото ми желание. Вероятно има нещо общо с факта, че баща ми ми четеше „Животът на философите” на Диоген Лаерций, като приказки за лека нощ. Бях на 18 и изобщо не ми и хрумна, че има по-практични специалности – просто исках да уча философия. Но, записах още в първи курс специализация по журналистика… това трябваше да е „практичната” специалност.

2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

Предполагам, че никога не е късно да учиш философия. И никога не е рано. Имах колеги, завършили вече по една специалност – история, богословие, физика, математика и такива, които записаха втора специалност. Но, дори и тези, които не са завършили друга специалност, не работят, като „философи”, освен ако не се занимават с научна работа.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Първият отговор е – умение за мислене. Философията формира умението да наблюдаваш, да питаш, да анализираш, да формулираш проблеми и да даваш решения повече от всяка друга наука. Освен това, дава познанието на много и различни падаригми и способността да ги съчетаваш. „Очупва” мисленето… прави го гъвкаво. Прави философите способни да измислят нови неща – били те идеи или сайтове. А, днешното общество е твърде жадно за добри нови идеи.

Най-добрият от всички възможни светове…

„Живеем в най-добрия от всички възможни светове!”

Заявява Лайбниц през 17 век. Разсъжденията му тръгват от почти вечния теологичен въпрос, който нагло преразказан от мен звучи така: „Бе, тоя, Господ не го ли е срам, нали се предполага, че е добър и всемогъщ, как тогава е допуснал да има зло и гадости по Земята?” След доста рационализиране и логично построени доказателства Лайбниц извежда извода, че първо – злото е преходно, второ – то е вид проверка и трето – то е част от божествения замисъл. Наред с това, обаче допуска мамещата идея, че съществуват множество възможни светове. И изборите, които правим ни извеждат в един или друг от тях.

Алееееее, хоп!

Да се засилим, да отскочим и да се пренесем в 4 века по-късно. В нашият реален свят. Не единствено възможен. Но наличен. Вероятно, не само аз смятам, че възможностите ми да променям света и хората са ограничени, затова ще се концентрирам върху личното. Моят свят, не е света на колегата срещу носа ми, нито е света на Дженифър Лопес и още по-малко е света на Едуард де Боно. Всеки от нас е избрал света си, организирал го е така, че да му е удобен или интересен, или поносим. И всеки е абсолютно в правото си да го променя.

„започва път от моя праг…”

Ако избера да завия надясно, може Вселената да ме отърве от мъките ми, като ме халоса падаща тухла. Шансът да се случи е равен на шанса да ме блъсне кола, ако тръгна на дясно (предполагам, изчисленията ме объркват, но, тухлите май са повече от колите…). Встрани от случайността, моите ежедневни избори също оформят света ми. Мога да избера работа, която ми дава повече свободно време, което да посветя на детето и близките си. Мога да се втурна да в много по-успешна кариера и да загубя добрата връзка с хората, които обичам. Мога да избера да остана в удобна неудовлетворяваща връзка. Мога да дам шанс на някой, който ще усложни дните ми. Но, може би, ще направи света ми по-хубав. Мога да обядвам шоколад или краставица. Мога да се ядосам, мога и да се усмихна, на едни и същи неща…

Какво има в раницата…

Моите избори се определят от моя опит. Моите травми, страхове, концепции за живота и хората слагат своя отпечатък. Не винаги за лошо. В последно време много се бунтувам срещу формата „книги за самопомощ”. Разкошна печатница за пари! Всъщност, кой не иска да спре цигарите, да има пълноценна връзка, да стане богат… а, като не се научите на нищо от книжките, моля, вземете си купете книжка „Защо не ми помагат книгите за самопомощ”, а после ги препрочетете отново…

Не става така!

Още повече се дразня от концепциите на поведенческата терапия (която, като цяло вдъхновява тези четива). Тя внушава, че ако се държиш като богат и успял – ставаш богат и успял. Първо не мисля, че действа, второ, дори да действаше… отчайващо много богати и успели хора не са никак щастливи. Човек трябва да познава достатъчно добре себе си. Да изследва мисловните си формули, защото е твърде вероятно да открие, че те са тези, които му пречат да бъде спокоен и щастлив. Да може да си позволи да остави миналото в миналото и да продължи. Да може да прости на другите и на себе си. Да не оставя несвършена работа, защото от нея раницата натежава. И, най-вече – да намери вътрешния си център.

Защото когато го намери

Всеки свят е най-добрият свят. Независимо от изборите. Независимо от пътищата и целите. Те просто са различни. И никой не може да твърди кои са по-добри. Работата е в това, работата да носи удовлетворение, не само пари. Творчеството да е продукт на радостта, не опит да „лекуваш” болящата си душа. Общуването да не натоварва, а да носи радост…

Започнах да звуча, като книга за самопомощ. А и 30-те минути свършиха.

До писане!

Причината да се случват гадости

Странно нещо са кризите

Една класическа гадна криза идва от никъде. Стоварва ти се на главата без предупреждение. Не пита, не казва, не предупреждава. Просто се изтърсва и се налага да се оправяш. Веднага щом кризата мине (или поне, кротнеш адреналина, попоправиш някаква част от пораженията), започваш да питаш защо се е случила.Да са намери виновен помага. Да се изяснят причините – също. Подреждат се нещата – олеква ти. Има кого да съдиш, има и кого да осъдиш. Имаш и набор от обстоятелства, които да избягваш.

Ако няма явни причини, започват импровизации

Ако си вярващ – Господ те изпитва.

Ако си атеист – животът е кофти.

Ако си хейтър – гадостите са закон – ти друго не виждаш.

Ако си психолог – гадостите са, за да научиш урок.

Ако си министър – гадостите са заради предишния министър.

Ако си астролог – планетите така са се подредили.

Ако си жена – гадостите са заради мъжете.

Ако си мъж – гадостите са заради жените или заради една конкретна – твоята.

И така нататък…

Смисълът на смисъла

Сякаш, ако има смисъл, ще е по-лесно да ги преживееш. За добро или за лошо живеем във време, в което универсални истини няма. И да ви осъдят за вашата истина, няма да ви обесят. Не и по нашите географски ширини. Има типични истини и… намираш тези, които са ти най по-мярка. Ако търсиш потвърждение, че си прецакан от живота – намираш го. Ако свикнеш да вярваш, че това са само препятствия по пътя ти – въздъхваш и се справяш. И като бонус се справяш по-лесно.

Няма смисъл

Няма смисъл да се случват гадости.  Няма логика Няма система. Няма причина. Няма вселенски заговор. Няма лоша карма. Няма божие наказание.

И точно толкова има.

Всеки сам прави своята парадигма.

Каква е вашата?

Парченца екзистенциализъм или… щастлив ли е Сизиф?

Наскоро, разговор в компания на нефилософи ми даде повод троснато да заявя, че е идиотско да не се познава парадигмата на екзистенциалистите!  И още по-идиотско да не се знае, че тя дава основите на съвременното светоусещане! Набързо се заех да събера на едно място няколко емблематични „парченца” екзистенциализъм. От двамата любими французи – Сартр и Камю. Набързо, понеже моите избори са направили, така, щото да не мога да си позволя дълго ровене или непрагматично философстване.

Но, ако ви се говори, нека поговорим:

…за човека, за другия, за битието, за избора, за свободата, за вечно дебнещото „безсмислие”, което други науки наричат „депресия”, за преодоляването на себе си и на света…

Жан Пол Сартр

Хусерл отново върна ужаса и очарованието в самите неща. На нас той възвърна света на художниците и пророците: тревожен, враждебен, опасен, но и с пристани на милосърдие и любов.

Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.

Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.

Аз винаги мога да избирам, но аз съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато аз нищо не избирам, аз самият все така избирам.

Човекът е обречен на свобода.

Ад – това са Другите.

Нищо не се мени така често както миналото.

Човекът – това е бъдещето на човека.

Албер Камю

Но смазващите истини загиват, щом бъдат разпознати.

Когато земните образи са още ярък спомен, когато жаждата за щастие натежи прекалено, тъгата се надига в сърцето на човека

Невъзможно е да открием безсмислието, без да се изкушим да напишем ръководство за щастието.

Човек винаги намира отново своя товар.

Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив.

Това, което зная, което е сигурно, което не мога да отрека, което не мога да отхвърля, само то има значение.

Ако бях дърво между дърветата, котка между животните, животът би имал смисъл или по-скоро проблемът не би съществувал, защото аз щях да бъда част от този свят.

Ще умираме ли, или ще избягаме чрез скок, или ще построим отново здание от представи и форми по своята мярка? Или, напротив, ще поддържаме разкъсващия и чудесен облог на безсмислието?