Аз блондинката

- Мила, знаеш ли, че 67% от блондинките са тъпи?

- О, така ли?! Няма проблеми, аз съм от оставащите 13%

Тази сутрин тежките размисли ме притиснаха не къде да е, а в банята. В опит да им избягам, започнах да броя миещите препарати, които използвах:

1. Шампоан
2. Балсам
3. Душ гел
4. Гел за лице
5. Интимен гел
6. Паста за зъби
7. Вода за уста (Свърши! Да купя!)

После идва ред на кремчетата, които използвам, за да омилостивя така добре ощавенатана си в банята кожа:

1. Крем за лице
2. Крем за тяло
3. Автобронзант
4. Антицелулитен гел
5. Пудра за крака
6. Сух дезодорат против изпотяване
7. Балсам за устни или леко червило

Тук дълбока въздишка и личен поздрав, че все пак не съм от жените, които държат всеки ден да излизат добре изрисувани от вкъщи (Добре, че изобщо съумявам да изляза!)

… и пак тежки размисли! Дали баба ми, която е ползвала само домашен сапун не е изглеждала по-добре от мен на същата възраст?!

Ела да те кастрирам!

Наскоро преживяно.

Женска компания. Женски разговор. Женски разговор за мъже. Безброй женски примери, че мъжете не стават. За нищо не стават! Крушка да сменят не стават! Боклука да изхвърлят не стават!

Кратко затишие. Женска въздишка. И кротък женски глас, който казва: „Ей сега си представих как си ходи мъжът, а след него жена му с една ножица. Върви и повтаря: „Ела да те кастрирам! Ела да те кастрирам!”

Жената губи от обаянието си, когато не обича

София Папазова е родена на 9 Януари 1979г. в гр. София. 

Завършва художествената гимназия за приложни изкуства през 1998г. – специалност металопластика и УАСГ през 2004г. – специалност архитектура с диплома магистър. През 2002г. печели награда за цялостна архитектурна концепция в конкурса “Студент на годината” на УАСГ. Работи като архитект и дизайнер. 

През 2012г. издава дебютния си роман “Живот в стъпки по пясъка”. 

София, да поиграем, ако беше дърво, какво дърво щеше да си?

Маслиново дърво.

А, ако беше птица?

Чайка.

А, ако беше прозорец?

Венециански, към душата.

А, ако беше път?

Щях да бъда път, който води към любимия човек.

Благодаря, сега по същество, моля, разкажи коя е София Папазова?

Тя е творец, майка, жена, която много добре знае какво иска и го заявява, старае се да го достига, но и много самотен човек.

Какво те мотивира най-силно в работата ти като писател?

Желанието да разказвам. Може би, тези, които не вярват в мен. И инатът.

Какво според теб трябва да има в един добър съвременен роман?

На първо място любов, хората я обичат. Достойни образи, красиви места, вкусна храна и някаква драма, за съжаление без нея не се получават нещата. Всичкото това трябва да е грабващо, достъпно и четивно.

Имаш ли любима любовна история от литературата или от киното?

Всяка любовна история ме докосва дълбоко. От литературата веднага се сещам за любовта между д-р Равик и Жоан Маду от “Триумфалната арка” на Ремарк – любим мой писател. А от киното – историите в “Да срещнеш Джо Блек”, “Легенди за страстта”, “Пърл Харбър”. И в книгите и на екрана има много любов. Тя е навсякъде.

Женските образи в романа ти са наистина неочаквани и различни, от къде се взеха, как се получиха такива?

Те са може би такива, каквито аз бих искала да бъда. Родиха се от моята фантазия. Не знам защо, но си представям Серена като Кейт Бекинсейл, когато един ден книгата се филмира (мечтая за това), бих искала тя да е в ролята й.

Какво мислиш за българките в така наречената “активна възраст”?

Може би се справят. Има доста успешни жени в България и им се възхищавам.

Искаш ли да им пожелаеш или да ги посъветваш нещо?

Желая им здраве и удовлетвореност и ги съветвам да обичат. Жената губи от обаянието си, когато не обича.

Живот в стъпки по пясъка

Получих книгата като подарък за рождения си ден от една от най-прекрасните жени, които познавам. Искам като порасна да стана като нея! Прочетох я в един парк под неувереното мартенско слънце докато чаках дъщеря си от балетна репетиция. Книгата е интересно преживяване. Най-женската книга, която съм чела от много време насам.

Героините и са безкрайно различни от Бриджит Джоунс, Кари Брадшоу и по-неименитите им посестрими, които владеят книжния и филмов небосклон в момента. Съвсем различни. Летят със самолети и пишат мейли, но сякаш живеят в по-миналия век. В продължение на десетки страници упорито отказвах да приема правдивостта на образите. Авторката сякаш, не просто ме подвеждаше, а откровено мамеше и пълнеше небето със захарен памук.

После се предадох. Почти с неудоволствие признавам, че тази чувствителност е много по-моя и много по-искрена от разпространената. Аромат на домашен хляб и кротка сила са усещанията, които ми останаха, след като затворих последната страница.

Любимата Блага Димитрова

Този пост е провокиран от Събина. Като се замисля, май в българската литература нямам по-любимо име от Блага Димитрова. Дадох си сметка, че съм прочела стиховете и романите и във възраст, в която съм се учила на женственост. И от нея съм се учила на женственост.

Загубила съм критичност, много нейни думи и нагласи просто са се сраснали с мен. Но, като се опитвам да мисля критично – текстовете и са писани във време, в което феминизмът още е бил на мода. Дори по-лошо – феминизъм от социалистически тип… но в същото време е толкова красив, благ и горд нейният феминизъм. И толкова актуален…

САМА ЖЕНА НА ПЪТ
/Блага Димитрова/

Това е риск и неудобство
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква
засада от нелепи срещи.

И улиците те пронизват
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита
е твойта беззащитност.

Ти не превърна никой мъж
в протеза, за да се опреш,
във дънер, за да се облегнеш,
във зид – на завет да се свиеш.
Не стъпи върху никой мъж
като на мост или трамплин.
Сама пое на път,
за да го срещнеш като равен
и истински да го обичаш.

Дали ще стигнеш надалече,
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.

Дори да те сломят сред път,
самото твое тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.

Не може никой мъж
така да бъде сам
като сама жена.
Пред тебе мракът спуща
заключена врата.
И нощем никога не тръгва
сама жена на път.
А слънцето като ключар
в зори простора ти отключва.

Но ти вървиш и в тъмнините,
не се озърташ плахо.
И всяка твоя крачка
залог е за доверие
към тъмния човек,
с когото са те плашили.
Отекват стъпките о камък.
Все удрят стъпките о камък.
Сама жена на път.
Най-тихите и храбри стъпки
по унизената земя,
която е спрямо звездите също
сама жена на път.

Колко трябва да си силен, за да си позволиш да си уязвим?

Един типичен образ

Тя. Тя е на възраст от 20 и няколко до 40 и няколко. Има добро образование. И добра кариера. И обещаващо бъдеще. Умна е, отговорна е, разполага и с идеи, и с опит. Грижи се за себе си. Изглежда добре. Понякога, дори има мъж. Или двама. И още няколко потенциални. Защото е секси.

Тя не се чувства щастлива

Най-често се чувства уморена. И преситена. С нищо не можеш да я изненадаш. Умът и е бърз, езикът, още повече. Преценява те и те класифицира докато успееш да кажеш „добър ден”. Рядко дава шанс да я опровергаеш. Рядко можеш да я опровергаеш.

Коя е тя?

Познавам тази жена. Попълвам този образ. Повечето ми приятелки го попълват. Борбени и можещи жени с по една голяма мечта – да бъдат уязвими. Да има кой „да ме вдигне, когато подгъна крака”. И по възможност – да спи в леглото ми.

Тя е таралеж

Винаги е готова да те убоде. И винаги е готова да се скрие зад бодлите си. Бодличките? „Мъжете вече не са мъже!” „Те са слабия пол!” „Те са безотговорни!” „Отказват да пораснат!” „Мъжете са страхливи!” „Винаги са в състояние да те предадат! Затова е важно да не им го позволяваш!”

Колко трябва да си силен, за да си позволиш да си уязвим?

Един типичен образ

Той. Той е на възраст от 20 и няколко до 40 и няколко. Има добро образование. И добра кариера. И обещаващо бъдеще. Умен е, отговорен е, разполага и с идеи, и с опит. Грижи се за себе си. Изглежда добре. Понякога, дори има жена. Или две. И още няколко потенциални. Защото е секси.

Той не се чувства щастлив

Най-често се чувства уморен. И преситен. С нищо не можеш да го изненадаш. Умът му е бърз, езикът, още повече. Преценява те и те класифицира докато успееш да кажеш „добър ден”. Рядко дава шанс да го опровергаеш. Рядко можеш да го опровергаеш.

… и така нататък

Кифла с кифла!

Или защо, като имам нужда от рестарт, първата ми идея е да си сменя прическата?

Нещо не ми се отразява добре застудяването. Мислех си, че полудявам, но гласовете казаха, че не е вярно. Онзи, който говори нещо за „Калашников”, гледам да не го слушам. Все пак, ако някой знае – да сподели по колко се харчат. Шегата настрана!

Какво установи проучването

Кратка вметка – ако четете това, то най-вероятно сме приятели. Или познати. Или поне – виртуални познати. Целта на този блог не е да популяризира себе си, нито да печели пари или слава. Целта му е да не спирам да пиша. Съвсем съзнателно не прилагам ред оптимизации. Той е работна тетрадка. Пространство, в което проверявам интуиции, стилове, идеи, провокации… Встрани от това – работя в медия. И цял живот съм работила в или „около” медийното пространство. То не спира да ме занимава. И съзнателно или не, постоянно  го „проверявам” през постовете, които пускам.

Не съм готова да обобщавам

Но, ако бях – щях да кажа следното: Най-висока посещаемост имат най-неамбициозните постове. Тези, без никаква претенция да кажат нещо смислено, да дадат дълбоки обяснения или нови идеи. Тези, които са просто заигравка и упражнение в словесна еквилибристика… дори, дори – явно жълтеят. Признавам – други и не пускам често. Нямам време. Имам си графа „30 минути” и повечето неща попадат именно там. Мои 30 минути. Ваши – от 3 до 5. Дали има хора склонни да отделят повече от толкова, за да четат онлайн? Та така – споделям това наблюдение и се надявам да отворя разговор. Наред с това съобщавам:

Ще стана блондинка!

Причините? Няколко!

-         Ще науча много нови вицове.

-         Ще разбера дали наистина се забавляват повече.

-         Винаги ще имам добро извинение за глупостите си.

Алергични ли сте към съветите?

Установявам нещо забавно.

Развила съм непоносимост към рецептите за живот. Към готовите съвети, авторитетните пози и преките послания.

Трябва да си призная, че години наред работих като драскач в дамски и не толкова дамски издания. Ако, не тонове, то, десетки килограми мастило са отишли, за да стигнат до драгия читател мъдри статии от сорта:

„24 начина да прелъстите мъжа си”

Или „42 начина да прелъстите мъжа на приятелката си”

и други още по-мъдри:

„7 прости правила да отървете гардероба си от безпорядъка”

Или „Кога е подходящо да поискате увеличение на заплатата”

Или „Кога е напълно неподходящо да спите с шефа си”

… и още в този типичен стил и дух

Не че искам да кажа нещо лошо за ранното си творчество Беше добре написано, смислено, интересно и забавно. Радвам му се. Още си мисля, че може да е свършило работа на някого. Я, колко повече станаха хората с подредени гардероби… Нищо лошо и за дамските издания. Чета ги. И от сърце се радвам на подобни статии. Разбира се, когато са добре написани, смислени и забавни. Уви, това, все по рядко се случва.

Истината е, че така е лесно

Безобразно лесно е да даваш съвети. Сега съм в период, в който се бунтувам срещу тази захаросана ведрост. Тя никому не върши работа за дълго. Трябва да си напълно празноглава блондинка, за да ти стига тази житейска философия. Втората мозъчна гънка, би попречила да намериш нещо смислено в подобен текст.

Адекватният начин на подкрепа

Минава през разговора, разбирането, емоционалната ангажираност с другия. Затова и в последно време предпочитам да задавам въпроси. Поне отговорите винаги са лични. Не е проблем, че не са съобщени. Признавам, че въпросите са подло нещо. Те неизменно съдържат половината отговор. Или последователността им води на някъде и казва нещо… но… този стил на писане ми е много нов още търся правилната форма.

Алергична към даването на съвети.

Но проявявам  интерес и търпимост към получаването им.

Ако ви се намират съвети – дайте ми ги