Строй се! Преброй се!

Биг Брадър и тоталитарни спомени накуп

Днес стартира онлайн преброяването на населението. Дадох сметка, че имам зверски съпротиви срещу него. Не срещу онлайнското – принципно. Първо – наистина не разбирам защо и е на държавата да ни наднича по домовете. Не и ли стига, че ни подслушва и ни чете кореспонденцията? Знаем, че е от грижа, ама, все пак, не е ли малко нагло?! Второ – етикетите – те казват твърде малко. Няма нужда да подробно да обясняваш себе си – там си някъде, няма “ама”.  Намери си графа. Не се налага да разсъждаваш. Има кой да го прави вместо теб. Ако държавата каже, че си „кулак” или „враг на народа”- такъв си. И не можеш да и възразиш. Твърде тоталитарен подход. И, за да е абсолютно ясен почеркът – не те ли преброят – ще те глобят. Помисли си! И кажи “да”!

Проблемът с етикета

Третото май е лично. Ще ми се наложи да се самоопределя като „вдовица”, чедото ми съответно е „сираче”. Формално е така. Но, всеки който, дори бегло познава мен или детето ми знае, колко не се връзваме с тези етикети. Обаче държавата държи да ми ги навре в очите. Нищо, че се отказах от съмнителната чест да ми оказва подкрепа заради „неравностойния” статус. Не очаквам различно отношение. Това, което искам е да си имам възможно най-малко работа с институциите. Но, държавата не е съгласна да не я забелязвам. Не желае просто да си плащам данъците и да не ми се пречка. Чувства се длъжна да ми потропа на вратата. И има наглостта да ми обяснява, че е за добро.

За десерт

Имам подозрения, че това с преброяването така и няма да се случи като хората. Разни хора ще вземат разни пари. Известно време ще се забавляваме с въпросниците. Ще излязат няколко нови вица. После известно време ще се забавляваме с резултатите. А, държавата ще е направила още няколко празни оборота. Карай! Време да минава! Тя, кризата, все някога и сама ще свърши.

Образование в униформа? Не може ли направо държава под пагон?

Що е то униформата?

Символ, който е създаден, за да казва:

-         Ти си един от многото!

-         Не се опитвай да изпъкнеш, това е нежелателно!

-         Нещо повече – може да бъде санкционирано!

-         Ти принадлежиш на институцията!

-         Ти си неин представител!

-         Ти си и подчинен!

-         Не се налага да мислиш, има кой да го прави вместо теб!

-         Просто бъди благодарен, че институцията те е взела под крилото си!

Униформата беше символ, с който израснахме

В щастливите години между девети и десети, различността беше порок. Другомислието се преследваше. Дълбоко в народопсихологията залегна идеята, че да си равен на другите е благо. Защо да е чудно тогава, че скъпият сънародник се научи да се спотайва. Да не проявява инициатива. Да псува само под юргана. Да не ги разбира, тия, дето протестират и дори да ги мрази. Щото, току виж, се намерил, някой да удовлетвори исканията им. И тогава той е прецакан.

И през ум не му идва, че сам се е прецакал

Просто, защото не е свикнал да поема отговорност за себе си. Защото е израснал в униформа. Защото от малък са го научили, че не просто е подчинен на институцията. Тя се грижи за него. Това защо да е лошо!? Тя, тая, държава трябва да се погрижи! Длъжна е! Той и принадлежи!

Къде ти, да се сети, че и държавата му принадлежи, не само той на нея!

Че, е в правото си да иска от нея.  Но, не да иска да се погрижи. А, да иска да е държава. Защото, това е единственото и задължение спрямо него. Не да му бъде майка. Не да е готова да му даде социални помощи, а да му създаде условия да се развива. Да му осигури законност и работещи институции.

Униформата възпитава

Да – възпитава да се научиш да си равен. Създава ти измамното усещане за сигурност. Кара те за забравиш, че има по-равни. Прави те безкритичен. Прави те склонен към подчинение. Дава спокойствие, което после поколения наред ти излиза през носа. Защото, ако ти си израснал в униформа, ти се струва абсолютно редно, това да се случи и с децата ти.

Колко голяма е крачката от образовението в униформа до държавата под пагон?

Въпрос е единствено на това, някой да се сети да постави държавата под пагон. Обществените механизми, които ще го позволят са абсолютно същите! Бащицата ще мисли за всичко, държавата ще бъде майка. Ние ще си пасем по тучни поля и ще ни бъде спокойноооооооооо! Това защо да е лошо?!