42 и други въпроси

Днес е денят на хавлията. Ден, в който чешитите, почитателите на фантастиката и на Дъглас Адамс носят със себе си хавлии навсякъде. Защото, както се знае – хавлията има важно психологическо значение! Винаги и навсякъде! А, в ден като този дава повод за безобидни зевзеклъци. Честит ден на хавлията! Това са шепа набързо събрани цитати от Дъглас Адамс. Най-любимият ми е този с четвъртъка, нищо, че по правило, не разбирам и останалите дни от седмицата!

Никога не съм ги разбирал тези четвъртъци.

Тази планета има – или по-точно имаше – един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни.

“Дори безнадеждното пътуване е по-добро от това да пристигнете тук.”

Въпросът и Отговорът взаимно се изключват. Ако знаеш едното от тях, е невъзможно да узнаеш другото. Невъзможно е и двете неща да се узнаят някога в една и съща Вселена.

Винаги съм вярвал, че шансовете да разберем какво наистина става, са толкова абсурдно нищожни, че е най-разумно да кажем майната му на всичко и постоянно да си намираме работа.

“Боже, Боже, Боже, пази ме от последствията на предишната молитва. Амин.” Това е. Повечето от неприятностите, с които хората се сблъскват през живота си, идат от факта, че забравят втората част.

Всички важни промени са станали, преди да ги има нещата, които е трябвало да се променят, и в последна сметка нещата се оправят от само себе си.

Да обобщим: добре известен е фактът, че онези хора, които ЖЕЛАЯТ да управляват хората, са по правило тъкмо онези, които най-малко са способни да вършат това!

Е, това е вече върхът – каза първата игуана. – Животът е странно нещо – каза втората игуана. – Какъвто си го направиш, такъв ще е – заключи първата и отново потънаха в мълчание.

Действителността често греши.

Времето е химера – каза той. – А времето за обяд – двойно по-голяма.

Леко, лекичко…

Лекота, спонтанност, креативност!

Три любими думи. Три любими теми. Три любими състояния. Или едно? В моята глава се преплитат, като почти нищо друго. Свързани са и не са пълноценни, ако не са в комплект.  Това е 30 минутен опит да мисля целенасочено върху тях.

И, по традиция – въпросите днес, отговорите утре или, когато ги намеря. Ако някой ги открие преди мен – добре дошъл да ми ги съобщи.

Лекота, спонтанност, креативност?

• Универсални ценности ли са тези качества? Или само аз ги поставям на пиедестал?
• Въпрос на избор ли са или въпрос на природа?
• Каква точно е връзката между тях?
• Трябва ли непременно да са „в комплект”?
• Кое от трите е първо? Кое е водещо?
• Могат ли да се култивират?
• Могат ли да вредят?
• Креативността на „прокълнатите поети” има ли общ корен с креативността на инженерите и учените?
• От  какво трябва да се откажеш, за да са сдобиеш с потенциала да виждаш и да правиш нещата различно от мнозинството?
• Наистина ли безбройните методи, които твърдят, че развиват творческото мислене работят?

Колко непосилно трудно е да ти е леко на душата?

Имам само смътна идея, че такава личностна постройка съществува. Виждала съм я едва няколко пъти през живота си. Не знам как се постига. Но съм сигурна, че когато бъде постигната, е устойчива. Моите въпроси за лекотата… отговорите ще дам… когато ги открия

Междувременно сте поканени да споделите своите!

Възможна ли е лекотата?

Възможно ли е да дишаш с целите си гърди и това да ти харесва?

Възможно ли е да имаш усещането, че Вселената те слуша?

Възможно ли е да се чувстваш част от тази Вселена, без да искаш да си неин повелител?

Възможно ли е да не страдаш от безсъние?

Възможно ли е да събуждаш наспан?

Възможно ли е да нямаш търпение да отидеш на работа?

Възможно ли е да се усмихваш в градския трафик?

Възможно ли е да постигнеш това без да си освидетелстван?

Или без да си на нарочни медикаменти и субстанции?

Кога любовта към работата се превръща в настървение?

Винаги ли зад това настървение се крият неразрешени лични проблеми?

Има ли хора, които работят с лекота и удоволствие?

Къде е границата между градивната активност и невротичната свръхактивност?

Кога идеите започват да идват с лекота?

Кога не усещаш колко работа си свършил?

Къде е границата между спокойствието и примирението?

Кога умората престава да те занимава?

Кога спираш да се страхуваш от нея?

Кога си тръгва доброволно?

И при това, си тръгва, не за да се върне във вид на бърнаут, сърдечна криза или нервен срив?

Новото начало във вторник,

Сега ще се оправдавам

Помислих, че някой може да помисли, че това да задавам въпроси и после да гледам сеир е подла пиарска врътка. Няма да се правя, че не познавам тези клопки. Но манипулацията е поведение, което не понасям. И никога не бих използвала. Моля да сте сигурни – няма нищо подло или подвеждащо във въпросите. Моите навици са такива – първо се чудя, после формулирам въпрос, когато го мисля достатъчно – понякога намирам и отговор.

Истината винаги е лична

Това е един от преболедуваните ми отговори. Няма универсална истина. Има мой опит, твой опит – моя и твоя истина. И те са въз основа на този опит. Може би никога няма да разбера чуждите истини – не ми е дадено да преживея чуждия опит. Но винаги ще ми е интересно. И наистина бих искала да знам чуждите отговори. Благодаря на тези, които ми ги дават черно на бяло. И благодаря, на тези, които ще ми ги дадат, когато се видим. И благодаря на тези, които никога няма да ми ги кажат, но ще са ги потърсили. И може би, ще са ги намерили.

Сега за края и за началото

Явор каза: „Самата концепция на новото начало е сбъркана – първо е краят и после е началото. И в този смисъл – краят е по-важен от началото.” А, аз продължавам да не съм убедена. Дали първо е края? И това ли слага началото? Този процес, май ми е най-неясен. Кога се срещат края и началото? Кое е първото? И защо? Много ме бива – сядам да пиша отговорите и пак се забивам във въпроси

Какво знам със сигурност

Сега ми хрумва, че процесът също е личен. Също е въпрос на избор и този избор е продуциран от личен опит. Може краят да е преди началото, може да е бърз, рязък и болезнен. Може новото да идва бавно. Може никога да не дойде. Може да го стартирам днес или утре, може във вторник. Или да е започнало вчера, а аз да не съм разбрала. Но това, което знам със сигурност е, че искам да се случва с лекота.

А новите ми въпроси ще са лекотата!

Новото начало в понеделник

Традицията повелява! И защото, за да имаш отговори, първо трябва да имаш въпроси. Моите въпроси за новото начало! Ако имате отговори, моля, споделете ги!

Кога е време за ново начало?
Защо планираме новото начало винаги в понеделник или на първи следващия месец? В краен случай – утре?
Възможно ли е мълниеносно ново начало?
Колко бързо се променят хората?
Възможно ли е въобще да се променят?
Колко дълбоко в себе си трябва да бръкнеш, за да  успееш да се промениш?
Промяната болезнена ли е?
Или болката е индикация за нужда от промяна?
Колко бързо можеш да промениш живота си?
Можеш ли да промениш живота си без да промениш личността си?
Колко трябва да промениш себе си, за да можеш да промениш около себе си?
Къде точно е ключът от палатката – в промяната или в приемането?
Има ли хора, които нямат нужда от промяна?