И, да! – „Да спираш насила естествени процеси на влюбване, разлюбване, порастване, остаряване, тъгуване, преодоляване…  е невротично и тъпо! Този блог, мили приятели,  беше започнат в едно друго състояние на духа. То вече е минало. Преставам да пиша тук и оповестявам нови… три (примерно) проекта.”

Сигурно щях да го направя, обаче този блог носи името ми. Или поне името, с което повечето познати и приятели се обръщат към мен… Малко неестествено ми се струва да му хлопна вратите. Предполагам, че просто ще направя другите проекти, защото твърде странна „манджа с грозде” се получава тук.

От една страна ми харесва, че всички безкрайно много теми, които ме вълнуват се помещават на едно място. От друга – журналистът роптае и прави забележки за смесването на стиловете. Но пък, смесването ми е прелюбопитно.  Не искам да престана да експериментирам и да провокирам… Любопитна съм да видя какво ще реша в крайна сметка!

Не днес. Днес нищо няма да решавам. Да се доверим на процеса   Днес ще дозабъркам манджата! Ще пусна пореден епизод „Денини прозрения”.

- Дени, искаш ли лимон с мед?

-         Мммм… не звучи вкусно, но ако ми предложиш мед с лимон, ще си помисля!

Дени каза:

-         Ако бях овца, нямаше да избера да съм черна. Щях да съм лилава овца!

Дени каза:

-         Този свят ме изумява всеки ден. Вече изобщо не знам какво да очаквам от него. Съвсем е изкукувял!

Дени каза:

- Мамо, ти знаеш ли защо необятната гора се нарича необятна?!
- Защо?
- Защото никой не обядва в нея!

Доста отдавна не съм попълвала колекцията си. Предпологам, че смяната на жилището има основна роля в това. Преди пътят за училище предполагаше поне 10 минутна разходка из Борисовата.

Сега предполага метро или разходка през центъра. Те не я вдъхновяват така. Или, просто, детето порасна и внимава какво говори пред майка си… но, ходим си един ден (преди едно време) през „Борисова” и аз се възторгвам:

-         Дени, Дени, виж колко е красива „Борисовата“ днес!

-         Дааааааа, ако ги нямаше хората щеше да е съвършена!

А на този въпрос продължавам да нямам отговор…

- Мамо, каква е разликата между това да разбираш хората и да си мислиш, че ги разбираш?

Има публикации и проекти в областта на социалната психиатрия и организацията на системите за психиатрично обслужване в Европа.

Носител на наградата Okasha на Световната Психиатрична Асоциация за млад учен през 2005 година.

От навършване на пълнолетието си пише статии в българския периодичен печат.

Носител на извънредна и трета награди от националния драматургичен конкурс на фондация „Театър“.

Непоколебим в убеждението си, че тримата най- големи майстори на хоръра-разказа са Едгар Алън По, Х.П. Лавкрафт и Емброуз Биърс. Що се отнася до най- великия хорър роман, това безспорно е шедьовърът на Хенри Джеймс „The turn of the screw“ .

В момента работи в Лас Палмас де Гран Канария.
Както всички почитатели на Локомотив Пловдив смята, че денят е сив, а нощта е черно бяла.

Кой сте вие д-р Димитров и за какво се борите?

Аз съм психиатър, който пише книги. Неотдавна излезе първата ми книга, „Зазидани Писъци”. Според общоприетата класификация, тази книга би трябвало да попадне в графата „художествена литература”. Това е сборник с разкази от жанра „eerie”. На български тази френска дума може да се преведе с „зловещ, мрачен, тайнствен”. С други думи – сборник разкази в традицията на Х.П. Лавкрафт, Е. А. По, Светослав Минков и Николай Райнов.

Освен това имам и куп текстове,  така да се каже по специалността. Не мога да кажа те доколко са художествени. Донякъде харесвам написаното от мен.

Борбата е хубава дума и хубаво занимание. Но на мен ми навява предимно отрицателни емоции. Напомня ми за борците, за националния отбор по борба от осемдесетте години- хората които управляваха и управляват България.

Как станахте такъв?

Наследственост и амбиции.

Какъв ще станете после?

Опитът сочи, че човек не винаги се развива към добро. Предпочитам да не отделям твърде много време на утрешния си образ.

Какво ви впечатли най-силно вчера?

Оо, не мога да кажа! Трябва ми доста повече време, за да може паметта ми да обработи впечатленията и отново да ги предостави за разглеждане в дневния ред.

Ако ви поискам рецепта за живот, какво ще включва тя?

Нека се занимаваме повече с изкуство – като го потребяваме и създаваме. Само така имаме шанса да съзрем истинския си емоционален живот и се спасим от клишето и пропагандата.

Болест ли е творчеството?

Творчеството има двойнствена природа. От една страна е болест, защото създава нещо което противоречи на естествения порядък;  нещо от което, на пръв поглед никой няма нужда. Творческият акт се поражда от желанието на автора  да се самоизтъкне, да се хареса на колкото може повече хора, да се раздели с някои архетипи, които дразнят душата му или  напротив – да натрапи на света вътрешните си образи. Както крайната цел, така и интензивността на такова желание са противоестествени, граничат с перверзията- ако трябва да използваме жаргона на психопатологията. Моят любим философ Фридрих Ницше –според мен най- блестящият теоретик на естетиката, подчинява на творческото писане целия си живот. Като че ли това подяжда  душата и тялото му. Страда от всевъзможни прояви на психичната болест и свършва в лудница като ходещ зеленчук. Но той е готов да плати цената. В едно писмо до своята възлюблена – руската психоаналитичка Ру Саломе, казва : „Аз съм един самотник, страдащ от неизлечима депресия. Единственият ми шанс е да открия алхимическата тайна и да превърна мръсотията в злато.” Как можем да останем равнодушни пред такъв опит за преодоляване на болестта!

Защото творчеството е терапия. Отново ще си помогна с цитат, този път на наш съвременник. Иконата на поп- арта, Джеф Кунц твърди: изкуството е форма на самолечение, в която, от време на време, между твореца и зрителя възникват доверителни отношения”. В тази фраза откриваме мъдростта на хумора. Наистина, оня, който успее да се надсмее над силата на пагубните си желания и центробежни сили, може да освободи в душата си място за приятни усещания. Джеф Кунц е известен на широката публика като „оня, който се ожени за Чичолина”, но според мен той има с какво още да разсмее и шашне света.

Каква книга никога няма да напишете?

Не бих искал да напиша книга, насочена срещу женското и жените. Аз съм заклет феминист!

Забавлявайте се!

Из новинарските сайтове

„Експерти на Световната здравна организация /СЗО/ причислиха любовта към психичните разстройства и по този начин я наредиха до заболявания като алкохолизма и клептоманията.

F 63.9 – под този номер любовта е записана в регистъра на заболяванията на Световната здравна организация.

Експертите сравняват чувството с обсесивно-компулсивното разстройство. По това как човек обича, можело да се съди за психичното му здраве.

Любовните чувства атакуват най-болезнено склонните към депресия и меланхолиците. На холериците любовта също не се отразява добре, тъй като те изпадат в ярост при най-малкия проблем.

Лекарите ясно са определили симптомите на любовта: натрапчиви мисли за другия, резки промени в настроението, проблеми със самочувствието, самосъжаление, безсъние, нарушение на съня, главоболие, безразсъдно и импулсивно поведение.”

Хорхе Букай – „Да се обичаме с отворени очи”

„Когато обичаме, виждаме отвъд видимото. При любовта естетическите канони губят своята меродавност” . Уелуд твърди, че съществува истинска любов, когато обичаме заради онова, в което знаем, че може да се превърне даден човек, а не само заради това, което е. …. Влюбването е връзка със самите нас, макар че избираме определен човек, за да проектираме върху него това, …което чувстваме. И тогава бихме могли да се запитаме. Защо избираме този човек? Какво става, когато след време другият започва да показва истинската си същност и тя не съвпада с представите ни?! Така започват конфликтите. Другият не е такъв, за какъвто сме го смятали. Алтернативата в този случай е да решим дали можем да обичаме този, който стои пред нас, или да останем вкопчени в идеала си. Любовта може да започне с решаването на тази дилема, когато видим другия и осъзнаем, че го обичаме такъв, какъвто е. Дори можем да заобичаме онези му черти, които не харесваме, именно защото са негови и го приемаме такъв, какъвто е…..“

Майка Тереза

„Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обичаме!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея …е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът „светлината на любовта“ е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!”

В рамките на гостуването си в София, тя ще изнесе и открита лекция на тема „Проучванията в психотерапията“.

Д-р ГАБРИЕЛА МОИТА е от Португалия. Тя е дипломиран психолог, сексолог, доктор на биомедицинските науки, психодраматист, президент на Федерацията на европейските психодрама тренинг организации. Гостува в България по покана на Психодрама център „Орфеус” и д-р Гълъбина Тарашоева.

Повече информация и заявка за участие можете да намерите на фейсбук страницата на психодрама център „Орфеус”.

http://www.facebook.com/profile.php?id=1588390446&ref=tn_tnmn#!/pages/Psychodrama-Center-Orpheus/148020495253667

Загубила съм критичност, много нейни думи и нагласи просто са се сраснали с мен. Но, като се опитвам да мисля критично – текстовете и са писани във време, в което феминизмът още е бил на мода. Дори по-лошо – феминизъм от социалистически тип… но в същото време е толкова красив, благ и горд нейният феминизъм. И толкова актуален…

САМА ЖЕНА НА ПЪТ
/Блага Димитрова/

Това е риск и неудобство
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква
засада от нелепи срещи.

И улиците те пронизват
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита
е твойта беззащитност.

Ти не превърна никой мъж
в протеза, за да се опреш,
във дънер, за да се облегнеш,
във зид – на завет да се свиеш.
Не стъпи върху никой мъж
като на мост или трамплин.
Сама пое на път,
за да го срещнеш като равен
и истински да го обичаш.

Дали ще стигнеш надалече,
или окаляна ще паднеш,
или ще ослепееш от простор,
не знаеш, но си упорита.

Дори да те сломят сред път,
самото твое тръгване
е вече стигане до нещо.
Сама жена на път.
И все пак ти вървиш.
И все пак ти не спираш.

Не може никой мъж
така да бъде сам
като сама жена.
Пред тебе мракът спуща
заключена врата.
И нощем никога не тръгва
сама жена на път.
А слънцето като ключар
в зори простора ти отключва.

Но ти вървиш и в тъмнините,
не се озърташ плахо.
И всяка твоя крачка
залог е за доверие
към тъмния човек,
с когото са те плашили.
Отекват стъпките о камък.
Все удрят стъпките о камък.
Сама жена на път.
Най-тихите и храбри стъпки
по унизената земя,
която е спрямо звездите също
сама жена на път.

Устата ми хубава, очите ми зелени

Орехчето порасна. Вече няма бебешки вид, започва да прилича на млад хищник, много красив млад хищник. Детето, твърди, че е любимата му играчка. Малко съм обидена, защото доскоро разправяше, че съм аз. Орехчето мълчи по въпроса, но подозирам, че любимата и играчка е детето.

Една вечер заварих Дени да се търкаля на пода с „опашка” стърчаща от дънките. Обясни, че на Орехчето и било самотно и решила да я развесели. Успя, котето видимо се забавляваше.

Техните отношения са си техни, на мен ми е любим сутрешният орехов ритуал. Ставам първа, когато ме чуе, Орехът тупва като зряла круша на пода (Спи на втория етаж в леглото на Дени. Детето разправя, че му краде завивките, котето подминава с гордо вдигната опашка тези обвинения).

Аз правя кафе, тя прави осморки около краката ми. Може и много да ме обича, но подозирам, че просто се надява да проявя въображение и да и дам за закуска нещо по-интригуващо от котешка храна.

Аз пия кафе, Орехче похапва. После правя упражнения. Котето, очевидно, смята, че правя всички тези смешни движения, защото ми се играе с нея. Решава да ме поущри и се включва. Сигурно съм единственият човек, който прави поза „гледащо надолу куче” с котка на гърба.

По някое време преценява, че е станало скучно и за да оживи играта започва да ме хапе. За особено вкусни намира босите ми крака. По това време вече съм напълно будна. Нищо не разсънва така, както остри зъбки в петите.

Тръгвам към банята, котето тръгва с мен, ако реша да и хлопна вратата под носа започва отчаяна обвинителна тирада: „Мяу, мяу, ти не ме обичаш вече, седиш си там и се забавляваш сама, не те ли е срам, аз тука отхвърлена и нещастна…” Пускам я. Страхува се от душа, но в момента, в който го спра, тича да хване последните капки и да поджапа в локвичките.

Мия си зъбите водейки борба за оцеляване – движението на четката събужда ловната и страст. Скача в мивката и се опитва да се включи в тази поредна игра. Избутвам я, за да довърша и излизам от банята, тя хуква да ме гони. Не мен, глезените ми, всъщност. От време на време успява и да си хване някой. Тогава охкам и залитам.

Изведнъж от другата стая се чува „мамоооооооооо…” Орехче свива уши, очите и променят цвета си. Знае какво означава този звук – от преследвач се превръща в преследван… Аз съм свободна!

В последно време една шега не слиза от устите и пръстите на хората. Наслушах се и се начетох на теории, шеги и тревоги свързани с поредния планиран Апокалипсис. Хубавото е, че покрай това  се сетих са нещо старо и любимо. Който не е чел „Калки” на Гор Видал, бързо да я прочете!

Книгата е по горвидаловски добре написана. Четох я за последно преди повече от десет години, но още помня основните щрихи на героите, тънката ирония и забележителните обрати във фабулата.

Накратко: Бивш сержант от американската армия, ветеран от Виетнам, обявява че е индуисткия бог Калки и планира да унищожи света на точно определена дата. Светът така или иначе се саморазрушава, Калки просто е призван да ускори края, като спести неизбежната агония и разчисти пространство за един по-добър живот.

Познайте дали успява!

Последният концерт на децата. Поредният концерт на децата. Предколеден, задъхан, истински… Всеки път е невероятно да откриеш разликите. Всеки път движенията са по-уверени, по-красиви, по-школувани… всеки път са странно пораснали.  Гледаме, ръкопляскаме, снимаме.

Концертът свърши и драпнахме към сцената, за да ги поздравим и нацелуваме. Марта вървеше пред мен, нейното чедо също беше на сцената. Не съм я питала дали мога да я цитирам, но не вярвам да е против. Обърна се и най-спонтанно изтърси нещо нещо, което се вряза в мен. Подписвам се под него! Каза:

- Мога да твърдя, че съм човек познал щастието!

Толкова е по-хубаво, когато си намеря остров.

Или шанс да погледна личностите и общество през по-мъдри и добри очи.

За това интервю на Зигмунд Бауман благодаря на Иван!

Снимката е от интернет, фотографът се подписва с nina.gov.

Ето линк към интервюто http://www.eurozine.com/articles/2004-06-04-bauman-bg.html

Така – специална празнична подборка вицове!

Една блондинка пита друга:
- За какво мечтаеш?
- Мечтая Дядо Коледа да ми подари сто хиляди долара.
- А защо не милион?
- Е, милион не е реално.

…

Принцът:
- Ще се омъжиш ли за мен?
Пепеляшка:
- Не!
И двамата заживели щастливо…

…

В самолета. Стюардесата казва:
- Моля всички да затегнат коланите!
Чува се недоволен мъжки глас:
- Моля, без политика!

…

- Ти къде?

- Навън, да подишам малко чист въздух.

- Искаш ли компания?

- Да, по възможност нефтена!

…

Юпи влиза във фризьорски салон. Впечатлена от стайлинга му, фризьорката пита:

- Как да ви подстрижа? Креативно?

- Не, адекватно.

…

Тя:

- Нещо ме сърби лявата ръка… на пари е.

Той:

- Не давам!

…

-         Защо в арабските страни са на сух режим?

-         Инстинкт за самосъхранение. Представи си да се напиеш, да се прибереш пиян, и да те посрещнат десет жени с точилки!…

…

Няма по-силна, по-искрена, по-трайна и по-вярна любов от любовта на жените към….парите.

…

Според социологическо проучване на ЕМпи ЕМби, песимистите у нас преобладават и са около 60% от населението, те смятат, че живеем много лошо. Оптимистите са близо 40% и са убедени, че ще става и по-лошо…

…

Блондинка става сутринта на Коледа и намира под елхата малка кутийка с пръстен. Отваря я и прочита:“Ще се омъжиш ли за мен?“…
- Миличък – крещи тя – Ставай бързо, Дядо Коледа иска да се ожени за мен!

…

- За нова година ми подариха таблетки за премахване на желанието за пушене.
- И какво, действат ли?
- Действат, сега пуша без желание.

…

-         Искам един тест за бременност…

-         От 3 или от 5 лева?

-         Няма значение, само да е отрицателен!

…

Умните жени много държат мъжете им да имат чувство за хумор, защото са умни и знаят, че това е единственото чувство, което мъжете могат да имат.

…

„Работа в екип означава много хора, които правят каквото аз им кажа.“

…

Къс еротичен виц с неочакван край:“

А!..Ааааа!…Аааааа!…Ааааа-а-а-а-апчих!“