Реч за вредата от доброто възпитание

Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо. Не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като свой ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание.

                              Из „Реч за достойнството на човека” от Пико де ла Мирандола

Много съм ядосана! Бясна съм! И не ми минава! Толкова съм бясна, че днес реших, че съм бясна и на баща си. Светла му памет! Много го обичах! Но съм му бясна, защото благодарение на „доброто ми възпитание” не мога да побеснея като хората!

Бях малка, връщайки се от училище му споделих, че един съученик е напсувал друг съученик. Дори не му цитирах точната реплика. Той ме изгледа и каза, че думата „псувам” е прекалено грозна за моята уста.

Много лошо родителско включване! Отвратително! Пораснах, даже много пораснах, готвя се да започна да остарявам, но не мога и не мога да си изкълча езика една „лоша” дума да кажа. А толкова искам!

Доброто възпитание се надценява! Така ще ми олекне, ако мога да се разпсувам! От сърце и до прегракване! Писна ми да вярвам в доброто и да вярвам в хората! Писна ми да не мога да нападна свещените им личности! Писна ми да съм в състоянеу да критикувам само постъпките им! И да ги критикувам градивно!

Не искам! Искам да псувам! Не искам да приемам! Не искам да разбирам! Искам да обиждам! Искам така да свистя, че слюнки да хвърчат от устата ми! Най-силното негативно чувство, на което съм способна е презрението! Не ми стига! Искам да мога да мразя!

Искам, когато видя плужек, да съм в състояние да му кажа, че е плужек! Ако просто му кажа, че се държи плужешки, няма да си направи необходимите изводи! А, като не си направи необходимите изводи, няма да получи шанс за развитие. Излиза, че ако му кажа, че е „плужек, жалка гад, гнида, медуза”, му правя услуга.

Отвратителен човек! Жалко същество! Жалка самовлюбена и разочароваща измет!

Гълъбово сиво

Вчера Ради ми даде възможност да поиграя. Аз така се заиграх, че реших да споделя.

В един тъмен, тъмен град, на една тъмна, тъмна улица, в една тъмна, тъмна къща живееше един тъмен, тъмен човек. Беше такъв, толкова отдавна, че дори не помнеше откога. Беше се сраснал с тъмнината. Тя беше част от него и той беше част от нея. Беше му уютно. Беше му топло и хубаво. Тъмнината не му пречеше и в името на Вселенската справедливост и равновесие и той не пречеше на тъмнината.

Престана да излиза навън, престана да пали лампите, престана да отваря прозорците, обичаше да лежи и да си представя, че някой ден ще престане да отваря очи. Харесваше тази мисъл. Потъваше в нея, както потъваше в тъмнината. Беше му уютно, беше му топло и сигурно. Той и тя си принадлежаха. Никога нямаше да се предатат. На тъмнината може да се разчита. Човек е истински само със себе си и само на тъмно.

Един ден в прозореца му се блъсна нещо. Не му обърна внимание. Но нещото заживя на перваза му. Нещото се оказа доста гласовит гълъб. „Пееше” всяка сутрин. Будеше го. Дразнеше го. Разкъсваше тъмнината и нарушаваше хармонията. Не харесваше тази птица. „Перната мишка! От къде се взе?!” По обяд птицата млъкваше, запиляваше се някъде, но очевидно пак се връщаше. Нощ след нощ затвореният прозорец я привличаше. А, сутрин, сутрин отново го будеше, отново го вбесяваше.

-         Гълъбите не могат да пеят, абсурдно е да се опитват! – каза го на глас.

Изненада се да чуе гласа си. А, тъмнината пое звука и го потопи. Отново всичко беше наред. Сякаш беше. Но и гълъбът чу гласа му и започна да „пее” в отговор. „Глупава птица!” всяко мускулче по тялото човека се напрегна. Отвори прозореца и размаха отворена книга. Гълъбът отлетя.

Сутринта тъмнината си беше тъмнина. Никакви досадни звуци не и пречеха да е такава, каквото е. „Явно малката гад схвана посланието!” с крива усмивка си помисли човекът. На следващата сутрин гълъбът още го нямаше. И на по-следващата. И на по-следващата. Дните ставаха дълги. Натежаваха. Досаждаха. Човекът се опита да се сдобри с тъмнината, но тя не поддаде, свирепо изръмжа и му се озъби. Той отново я приближи и решен да се сгуши в сигурните и обятия, но тя не го прегърна, притисна го и се опита да го задуши.

Човекът се изплъзна, пое рязко въздух и отвори прозореца. Беше сутрин. Светлината го блъсна. Очите му реагираха и го заболяха. Остра неприятна болка. Заслужено наказание за изневерярата на тъмнината. Мъжът изпъшка, но очите му бавно привикваха и болката намаля.

…на другата сутрин на перваза имаше трошици.

Let It Be

Миналата седмица Габриела Моита, настоящият съпредседател на ФЕПТО направи семинар и изнесе две открити лекции в София. Беше изключително да я видя на живо. И беше изключително да се наблюдава стилът и на работа. Страдам от остра липса на време, по-подробна статия ще пусна друг път. Първата лекция беше на тема „Интимност и психодрама”.

Тя попита: „А, какво е интимността за вас?”

Ден понеделник, неподходящ ден за подобни въпроси. Но, да заложим на спонтанността! Облегнете се назад, затворете очи, отпуснете се, дайте си достатъчно време да изчистите рутинните проблеми от главата си. Сега се запитайте: „Какво е интимността за мен?” Запишете си отговора. Премислете написаното в по-спокойно време. Хубава седмица!

Получих урок

„Човекът на когото най-много се възхищавам е…” Сигурно съм писала такова съчинение като малка. Нямам спомен кой е бил този човек. Днес имам повод да го напиша отново. Защото искрено и се възхищавам. И съм безкрайно горда!

Човекът, на когото най-много се възхищавам днес, е на десет години. Казва се Деница. Миналата седмица каза, че има много играчки, с които вече не играе и иска да ги даде за благотворителност. Седна и направи инвентаризация. Спомни си историята на всяка играчка, кой и кога я е подарил, с кого е била, когато най-много си е играла с нея. Не и беше лесно. Оказаха се по-скъпи, отколкото предполагаше, но не се отказа. За някои каза: „Не съм готова да се разделя с това.” Не настоях. Събра се една хубава голяма торба.

Аз помогнах с избора на кауза. Дени одобри. С играчките и ще играят деца на бежанци. Дано ги харесат.

Ето защо: „Получилите бежански статут семейства започват да градят живота си отново. Oбикновено те нямат работа, жилище и вещи. За да създадат нов дом в България, се нуждаят от мебели, чаршафи, пердета, одеяла, покривки, готварски съдове, прибори, различни електроуреди, дрехи, обувки, играчки за децата.

В Специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в квартал Бусманци на София и в град Любимец се настаняват нелегални имигранти, както и хора, търсещи закрила и очакващи регистрация за процедура в Държавната агенция за бежанците, понякога това са цели семейства с деца.”

Ето и линкът с по-подробна информация и адреси на пунктовете. http://timeheroes.org/zvezda/24

Въпрос на математика

Казусът: в новия закон за образованието прием от пети клас в математическите гимназии не се предвижда. Предвиден е прием след четвърти клас, но само в спортните и в училищата по изкуства.

Проблемът: Според този закон талантливите малки математици нямат нужда от специализирани преподаватели и стимулирана среда, в която да се развиват.

Молбата: Законът все още се обсъжда. С малко обществен натиск тази „дупка” може да бъде запълнена. По-надолу е текстът на съответната петиция. Не пиша по-дълъг текст, смятам, че необходимото е казано.

Моля, подпишете и разпространете!

Текстът и линкът:

http://www.peticiq.com/zapazi_obuchenieto_v_mg

Електронна подписка за запазване на обучението в 5-7 клас в МГ

А. Приемът след четвърти клас в МГ трябва да се запази, защото:
1. Позволява развитието на таланта на деца с доказани интереси и възможности в областта на математиката.
2. Начинът на обучение в МГ в 5-7 клас е доказано качествен. Доказателствата са многобройните национални и международни награди по математика, физика, информатика и високите резултати от НВО и изпитите за прием след седми клас на възпитаниците на МГ.
3. Практиката е доказала, че математическото мислене се развива и формира от ранна възраст и изпуснатите години за специализирано обучение от пети до седми клас трудно могат да се наваксат в последствие.

Б. Математическите гимназии не трябва да се пререгистрират като друг тип училище, защото:
1. Всяка една от тези гимназии има имидж, граден с години, и имената на математическите гимназии са станали вече търговска марка и синоним на качественото образование в България.

В. Проектозаконът трябва да се промени по следния начин:
1. Математическите гимназии да се третират като специализирани училища и тази промяна да бъде заложена в чл. 37. (2)
2. Да се разреши приемът след 4-ти клас в МГ с промяна в чл. 37 (3)

Добър, добра, добро…

Дненят 17 февруари да се отбелязва като ден на спонтанните актове на доброта (Random Acts of Kindness Day) е една от новите инициативи на международните благотворителни организации.

Имам все по-силна алергия към дните на нещо си. Но добротата на този свят е прекалено малко, за да си позволя да не апелирам за нея. Не днес и не утре, но сторете добро. Без повод и без причина. Просто защото ви се прави.

Не се търпи!

Отдавна не съм губила така търпение! Мисля си, че съм от щастливците със светъл поглед. Обикновено съм напълно доволна от Тук и Сега. Успявам да се радвам и на снега, и на пека, и на работата, и на безделието, и на дребните детайли, и на очакваните победи, и на неочакваните радости…

Не и този февруари. Това е най-дългият февруари в моя живот! Изобщо не разбирам с какво съм го заслужила – слушкам и папкам, и си лягам навреме, и не сънувам лоши сънища…

Стяга ме шапката, боли ме сърцето, стиска ми чепикът… и са ми стъпили на опашката, и никой не ме обичааааааааааааа!!! (за справка – едноименният виц)

Искам да е март и искам гондоли във Владайската река!

Обаче – няма…

Затова, за утеха, една любима песен в няколко любими изпълнения и пожелание за хубав ден!

Не няколко ще спра на три

Романтика, щипка сол и лимон на вкус

Твърдя, че Свети Валентин е най-безсмисленият празник! По-безсмислен от него, бил само празникът на безсмислените празници! Но, ако се напъна и празникът на безсмислените празници мога да подкрепя концептуално.

За Свети Валентин, само мога хейтвам (каква прекрасна дума)! Списъкът с прегрешенията му е почти безкраен: не е роден празник; докарва до депресия куп хора; вкарва в прибързани идиотски връзки други; провокира скандали; вдъхновява кича…

Когато обичаш, празнуваш любовта си всеки ден! Няма нужда от нарочен повод, за да я покажеш пред света и да я докашеш на любимия. Колко специално е специалното отношение проявено веднъж годишно? Има ли нужда от ден, на който да си по-влюбен, отколкото през останалите?

Не че не ми се иска да вържа червена панделка на блога – всяка статия завързана с „червена панделка” вдига посещаемостта му. Пробвах, всъщност, но ето какво се получи – компилация от наскоро научени и стари, но любими тематични вицове.

Забавлявайте се!

Ако не очаквате нищо за Свети Валентин – задължително ще го получите.

…

Колкото повече мислите какво да облечете за Свети Валентин, толкова повече време ще ви трябва да го направите.

…

Ако кавалерът ви диша трудно на празничната вечеря – разхлабете му вратовръзката.

…

Има две неща, на които се уповават нещастно влюбените – на последният шанс и на това, че не е последен.

…

След вечерята:

- Почакай! Нека изчакаме до сватбата!
- Ами… ако мъжът е ревнив?

…

- Скъпи, защо ме обичаш?
- Защото си красива, умна и имаш чувство за хумор. А ти мен?
- Имаш безупречен вкус!

…

Рано или късно, всяка жена се омъжва! Или мъжът се оказва добър, или презервативът – лош.

…

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха, но пътят към портфейла му минава през леглото.

…

Кит плува в кръг около самка и с упрек й говори:
- Колко страни по света, стотици екологични и организации, политически лидери, милиони хора … И всички се борят за това, нашият вид да продължи да съществува, а ти ми разправяш: “Главата ме боли! Главата ме боли!”

…

На света има само една лоша жена … И всеки мъж е убеден, че е неговата!

…

Той:

- О, колко те обичам!

Тя:

- Ти ли говориш, или е от виното?

Той:

- Аз. На виното!

…

Разговор между блондинки:
- Какво да му взема за Свети Валентин?
- Как какво?!? Вземи му джипа !

…

И за десерт!

- Щастливо ли завършва този роман?

- Не знам, пише само, че са се оженили.

Защо не бие камбаната?

Скъсана стена на язовир „Иваново” потопи в понеделник сутринта харманлийското село Бисер. Над 3-метрова приливна вълна връхлита селото. За да се спасят, десетки хора се качват по високите етажи – първите са под вода. Къщите и постройките се рушат пред очите им.

Спасителната операция започва три, повтарям три часа след скъсването на стената. Три часа десетки хора преживяват кошмара на живота си, а отговорните за спасяването им не успяват да се организират.

За около осемстотинте човека, които живеят там – това е най-страшното събитие в живота им. За медиите е поредното риалити, което трупа рейтинг. За институциите – проблем. Проблем, но чужд. За това, че стената е пукната се знае от десет, повтарям 10 години.

В продължение на десет години, това което се случи е можело да се случи, но в продължение на десет години три институции не са се споразумели чия е отговорността да не се случи. Никой не разпознава проблема и не поема отговорност за решаването му.

И – не! Не магическата дума “пари” е причината за бедствието. И не магическото оправдание “няма пари” ще оправдае виновните. Фактът е факт! Причина за трагедията е безхаберието!

Знаем какво ще се случи – ще съберем малко помощи, ще потъгуваме за загиналите… Ще кажем благи думи за държавата и ще си пожелаем да не бяхме се раждали в нея. Ще апелираме за откриване на виновниците и за раздаване на справедливо възмездие. Ще апелираме, но ще знаем, че няма да се случи. Може и за това да се поядосваме.

После ще забравим. Ще ни потопи някое ново риалити. Ще се ядосваме за друго нещастие, предизвикано от друго безхаберие, ще събираме други помощи… защото камбаната пак няма да е била навреме. Някой пак няма да е поел отговорност… Кога е спряла да бие камбаната? Кога сме спрели да я чуваме?