Зазидани писъци
Христо Димитров
„Някои истории за зловещото… Да видим сега!”
“Стилът на “Зазидани писъци” е модният напоследък new horror, чиито автори искат да грабнат читателя, без да прибягват до дежурния вампир” пише литературният критик Добри Страхилов за книгата на Христо Димитров. Не завършва рецензията си, но това, май, е най-малкият му проблем. Литературен критик на име „Добри Страхилов”, уви, няма – жалко за родната литературна критика, с това име щеше да направи чудеса!
Сега започвам аз! Рядко се изненадвам толкова искрено, още по-рядко се изненадвам толкова приятно. Доста хубаво е, когато излиза българска книга написана, за да достави удоволствие, не за да я похвалят, че е „литературно събитие”.
Езикът е приятен и четивен. Образите са истински и странно близки и разпознаваеми – чичото от третия етаж, цветарката от ъгъла… атмосферата е спокойна и приятна, доловима с всички сетива. Това прави неочакваните обрати в историите наистина неочаквани и наистина зловещи.
Светлината в стаята рязко намаля. От гардероба се чуват приглушени стържещи звуци. На вратата се звъни, но това не е звукът на моя звънец… Трябва да приключвам!
Вземете си книгата и очаквайте неочакваното! 
Pingback: Творчеството е терапия… « Мила Мила