Когато бях врачка
Много години назад. Стара къща в центъра. Високи тавани, високи, тесни прозорци, голяма стая, запълнена с бюра, бюрата покрити с книги, вестници, различни колоди карти „Таро”. Телефоните – четири, импулсни, рекламират се основните вестници: „Узнай бъдещето”. Понякога четири човека едновременно разнищват четири различни бъдеща и се надвикват. Стаята се пълни с шум.
Врачките – от четири до шест на брой, в зависимост от времето през деня. Различен пол, възраст и занятие. Всеки намира с какво да запълни времето, когато телефоните мълчат – чете, плете или говори за нещата от живота. Плаща им се процент от изговорените минути – много е важно да съумееш да задържиш клиента на телефона по-дълго. Най-добрите са в състояние да говорят часове наред. Правят го от години. Но, като цяло, парите са мизерни. Често са сърдити – на живота, на времето, на колегата отдясно, на колегата отляво… понякога си съскат, понякога откровено се обиждат.
Никой не вярва, че има свръх способности да вижда в бъдещето. Но никой не мисли, че лъже – картите показват това. Ако има грешка, то картите са сгрешили – не аз. Клиентите – различни. Хора в криза, хора пред избор, скучаещи хора, любопитни, откровено нестабилни и откровено пияни понякога. Имат конкретен въпрос или искат да знаят какво ще стане с живота им по принцип.
Аз – студент, работата – удобна, сам избираш часовете, в които работиш и ги заявяваш предварително. Врачка не съм, просто знам коя карта какво значи. Уча бързо, а ми беше попаднала колода “Таро” преди време. Обучават ме два дни. Трябва да седя и да слушам как го правят големите, да си открадна занаята, един вид. На третия ден започвам работа, на четвъртия напускам.
Тогава реших – хората да си усложняват живота без моя помощ, ако обичат! Съвети не давам – само подкрепа! Дори да знам, че е факт, как бих могла да кажа на някого, че голямата му изпепеляваща любов е, всъщност, невротична зависимост?! Дори да знам, как бих могла да кажа на някого, че бизнеспартньора, който си е избрал ще го измами?! Дори да знам, как бих могла да кажа на някого, че трябва да се сбогува с живота и близките, защото скоро няма да може?!
А, животът все още е хубав, защото е неочакван. И, както са казали мъдрите – „Не е важно какво ти се случва, важно е какво правиш с това”. И, както са казали още по-мъдрите – „Като се обърне каруцата, важно е да има кой да ти помогне да я изправиш”.
Петък е – приятели ще дойдат на вечеря. Обещала съм да им гледам на „Таро”, те обещаха да не ми вярват.
Здравей Мила, не се познаваме и ми е трудно да говоря с непознати, особено в Интернет, където те четат много хора. Уважавам твоите мнения и ми е интересно да чета всички твои разсъждения. Трудно ми е да изказвам мнения и размисли, защото си мисля, че няма да са много умни и интересни за другите. Мисля,че бъдещето е такова каквото си го програмираш. Скоро ми се случи да попадна в духовна дупка от която трудно се измъкнах, но същевременно си пожелах да бъда много болна и да си почина от всичко и от всички. Е сбъдна се – шест месеца лежах на легло и все още не съм достатъчно добре, но вече не си позволявам да мисля за болест, дори и да ме боли казвам, че съм здрава. Какво ли не прави психиката. Ще се радвам да чета твои мнения по всички проблеми, които те вълнуват.
Тони
Здравей Тони, благодаря за милите думи, още повече благодаря за споделения опит. Трогна ме. И аз мисля, че болестите идват, когато ги пожелаеш (дори не на рационално ниво). После свикваш с тях и стават удобен повод да запушиш живота си. Позата на страдалеца е любима поза на много хора. Но, не мисля, че трябва да да отричаш, че те боли – споделянето е начин да извадиш болката от себе си и да я преодолееш.