Дени за живота, времето и всичко останало
Продължавам да се забавлявам с обясненията на щерка си за нещата. Начинът, по който опознава света и начинът по който го вижда ме очарова. И топли, учудва и учи…
Дени каза:
- Не мога да разбера защо някои филми толкова много приличат на други филми!
Дени каза:
- Според мен, баскетболният кош е произлязъл от кошчето за боклук!
- Защо мислиш така?
- Защото хората са имали боклук за изхвърляне, преди да измислят топката.
- Мамо, какво стана?!
- Без да искам счупих една чиния.
- О, лошо!
- Е, нищо, нали счупеното е на късмет!
- Така ли! Може ли да счупя този буркан?
- Важи само, ако е счупено случайно!
- А, ако е случайно нарочно…?
Дени измисли приказка: „Имало едно време едно цвете. То искало да стане пеперуда. Но, за целта, трябвало първо да стане гъсеница. Но, то не искало да става гъсеница. Тогава дошла неговата приятелка пеперуда и те заедно измислили начин.”
Топъл, топъл, неочакван ноември. Дени се чуди какъв ли е този странен сезон. Накрая решава:
- Сега е петтият сезон!
Два-три дни по-късно установява, че листата вече не са по дърветата и има идея:
- Искам да се гмурна в тях!
Дени планира уикенда:
- Мамо, “Патиланци” ли е по-близо или летището?
- Мисля, че летището. Защо?
- О, прекрасно, хайде да отидем до Варна!
Дени учи за видовете животни. Свикнала да бъде провокирана, ми подхвърля провокация:
- Мамо, какво животно е часовникът?
- Много свирепо животно!
- Ииии – аз мисля, че е домашно животно… но диво.
- Защо диво?
- Защото не спира! И все звъни, звъни…
Правя някакво широко обобщение, а Дени казва:
- Аз не съм „хората”, аз съм човек!
Pingback: Целувки « Мила Мила