Мисля си…

че

… е по-лесно да обичаш, отколкото да разбереш,

и е по-лесно да разбереш, отколкото да приемеш,

и  е по-лесно да приемеш, отколкото да се примириш,

и  е по-лесно да се примириш, отколкото да промениш.

И че…

… е по-лесно да промениш плановете, отколкото принципите,

и е по-лесно да отстояваш на принципите, отколкото да провериш дали са истина,

и е по-лесно да продължаваш да воюваш, отколкото да сключиш мир,

и  е по-лесно да сключиш мир с враговете, отколкото с близките,

и  е по-лесно да разпознаеш враг, отколкото близък.

И

… е по-лесно да продължиш, отколкото да се върнеш обратно,

и  е по-лесно да се върнеш обратно, отколкото да търсиш нов път

и е по-лесно да мислиш, отколкото да вървиш!

“Buy Nothing Day”

27 ноември е световният ден за протест  срещу консуматорството

Днес научих, че има такъв ден! Идеята ми хареса! Оказва се, че се отбелязва вече почти 20 години. Познат е в Америка и Европа и набира все повече привърженици. По данни от интернет, за него знаят повече от 65 нации. Дали е толкова броят на преситените нации?

Включете се!

Обществото ни има своите болести и свръхпотреблението е една от тях. Независимо дали нежно наричаме страстта си към покупките „шопинг-терапия” или „необходимост”, тя често придобива патологични размери. И всеки трябва да е наясно с какво допринася.

Кауза или експеримент?

Приемете го като експеримент със себе си – изследвайте поведението си на потребители. Или като кауза -  покажете на производители и търговци кой командва парада! Или го приемете като предизвикателство – ще ли успеете да не купите нищо или няма да успеете?

Дени за живота, времето и всичко останало

Продължавам да се забавлявам с обясненията на щерка си за нещата. Начинът, по който опознава света и начинът по който го вижда ме очарова. И топли,  учудва и учи…

Дени каза:
- Не мога да разбера защо някои филми толкова много приличат на други филми!

Дени каза:
- Според мен, баскетболният кош е произлязъл от кошчето за боклук!
- Защо мислиш така?
- Защото хората са имали боклук за изхвърляне, преди да измислят топката.

- Мамо, какво стана?!
- Без да искам счупих една чиния.
- О, лошо!
- Е, нищо, нали счупеното е на късмет!
- Така ли! Може ли да счупя този буркан?
- Важи само, ако е счупено случайно!
- А, ако е случайно нарочно…?

Дени измисли приказка: „Имало едно време едно цвете. То искало да стане пеперуда. Но, за целта, трябвало първо да стане гъсеница. Но, то не искало да става гъсеница. Тогава дошла неговата приятелка пеперуда и те заедно измислили начин.”

Топъл, топъл, неочакван ноември. Дени се чуди какъв ли е този странен сезон. Накрая решава:
- Сега е петтият сезон!

Два-три дни по-късно установява, че листата вече не са по дърветата и има идея:
- Искам да се гмурна в тях!

Дени планира уикенда:
- Мамо, “Патиланци” ли е по-близо или летището?
- Мисля, че летището. Защо?
- О, прекрасно, хайде да отидем до Варна!

Дени учи за видовете животни. Свикнала да бъде провокирана, ми подхвърля провокация:

- Мамо, какво животно е часовникът?
- Много свирепо животно!
- Ииии – аз мисля, че е домашно животно… но диво.
- Защо диво?
- Защото не спира! И все звъни, звъни…

Правя някакво широко обобщение, а Дени казва:

- Аз не съм „хората”, аз съм човек!

Умните жени не са феминистки

Умните жени никога нищо не искат

Те го просто го получават. Умните жени не знаят какво означава борба. Но знаят, че силата им е в слабостта. Умните жени умеят да накарат по-умните да работят за тях. И да са им благодарни за честта. Умните жени слагат красиви бижута и стават красиви бижута.

Умните жени се изрусяват

Умните жени могат да пърхат с мигли. Оглеждат се наоколо с изгубен поглед, докато се намери някой подходящ да ги „спаси”. Но, умните жени стоят здраво на високите си токове.  Разполагат с оръжието наречено „вина”. И знаят как да го използват.

Глупавите жени се бунтуват

Глупавите жени режат косите си. Смятат, че усилието се възнаграждава. Вярват, че стандартите са общи. Искат да работят по мъжки. Работят мъжки. Често по-мъжки от мъжете. Глупавите жени очакват уважение. Глупавите жени получават уважение. А заедно с него и съжаление.

Глупавите жени тъгуват

Глупавите жени никога не успяват да бъдат щастливи. Винаги имат несвършени задачи. Предстоящи битки. Глупавите жени заспиват сами. Глупавите жени са феминистки. Глупавите жени твърдят, че са равни с мъжете.

Глупавите жени забравят

Забравят, че са жени. Забравят, че всъщност, превъзхождат мъжете. Имат друга природа и владеят друга магия.

Древни легенди, градски легенди, горчиви лъжи и сладки истини

Най-красивата легенда

Още в детски годин един мит беляза представата ми за връзките. Легендата за андрогините. Тези великолепни същества имали по две глави, четири крака, четири ръце. Били изключително силни и можещи. И умни. И горди. Толкова горди, че дръзнали да съперничат на боговете. Да се сравняват с тях. И да мерят сили. Това, разбира се – разгневило боговете.  И, те, разбира се –  ги наказали. По един съвършено прост и съвършено жесток начин. Разделили великолепните същества на две. От тогава човеците се лутат по Земята. Носят по една глава, две ръце и два крака. И търсят изгубената си половинка. За да станат отново силни и можещи. И дръзки. И пълноценни.

Ироничната действителност

Животът, сляпата случайност, боговете… винаги са имали горчиво чувство за хумор. „Да, може би на земята има някой създаден точно за мен, но едва ли някога ще се срещнем!” И как бихте могли! В това точно технологично общество! В него свързването е все по-лесно, но връзките все по-трудни. Идиотско, но факт – колкото повече хора познавате, толкова удържането на идеята за  „единствения” е по-невъзможно.

Феноменът „фаст фуд” се утвърждава и в интимните връзки

Удобен, но нездравословен. Ако си прехвърлил 30-те без да си създал семейство, става все по-трудно да вярваш в идеята за „половинката”. Да не говорим, че започваш да не вярваш в идеята за любовта. Тя бива сведена до секс. Интимността, истинското докосване, приемане, разбиране, грижа… кой има време за това?! Може би не срещата, а оставането е големият казус?

Колко невъзможно е допускането, че…

…ще си ми интересен и след пет години; още ще те желая; ще вярвам в мечтите ти; ще си единствен;  ще си лоялен; обичащ; впечатляващ… кой може да твърди, че опознаването няма да доведе до отегчение?! Кой разумен човек може да гарантира, че с времето ще става по-хубаво, а не обратното… никой! Ако се вярва на статистиката – гарантирано е точно обратното – развенчаването, разочарованието, разобличаването… Това демотивира. Демотивира и опита за свързване, и усилието връзката да се задържи.

Още по-ироничната действителност

Но, дали серийната моногамност е най-тъжното нещо? Не е ли по-страшна друга съвременна истина, тази, че: „всеки садист намира своя мазохист”?!  Кой дявол е по-черен – нездравословните връзки или невъзможното свързване?! Ето тезата: „Винаги, когато на интимната връзката се разчита да попълни недостиг в личността – тя е осъдена.”

Осъдена да не се случи или да бъде нещастлива

Ако искам връзка, за да се грижи някой за мен, може би ще я намеря. Но заедно с грижата ще получа похлупването, контрола, зависимостта. Ако искам връзка, защото искам да се грижа за някого, може би ще я намеря. Но, заедно с нея ще получа неравно партньорство, постоянни изисквания, вменяване на вина… Тогава?

Ето нова теза!

Прекалено много усилия се хабят в търсене на перфектната половинка. Много по-адекватно е те да бъдат инвестирани в това аз да се превърна в перфектната половинка. А перфектната половинка… тя не е не нищо друго и различно от пълноценна зряла личност. Така, когато някой хубав ден срещна друга пълноценна зряла личност, тази среща ще е толкова красива… колкото може да е!

Обичам те!

-         Дени, Дени, ела бързо! Трябва да ти кажа нещо важно! – тича и идва. Заинтригувана е. Казва: „Да, кажи!” Казвам:

-         Много те обичам! – видимо е разочарована: „О, мамо, това го знам!” После ми прощава и ме прегръща: „И аз те обичам!”

“Обичам те” не е като “добро утро” или “лека нощ”. Не те обичам, защото “така трябва”. Възпитано е. И е прието. Не казвам “обичам те”  вместо “добро утро”. Но те обичам всяко утро. Дори когато не е добро. Обичам те, когато съм до теб. И когато ме няма. Обичам те, когато съм щастлива. И когато съм без сили, пак те обичам. И когато изхвърлям боклука, и когато пея…

Колко е трудно да кажеш „обичам”? Много! Но, уви, често е по-лесно е да го кажеш, отколкото да го изпиташ. „Обичам те” е различно от „обичай ме”. И от „обичам те защото…” И от „обичам те, но…бъди такава, направи това…”

Обичам те спокойно и естествено като изгревите и залезите. Като глътка вода. Като въздуха. Като неочаквана усмивка. Като лист, като цвете, като заиграли се малки котета… обичам те!

Майката ли прави детето?

Един любим преподавател питаше с усмивка:

„Майката ли прави детето или детето прави майката?!” Да – майката ражда детето. Оформя го като личност. Понякога, дори го оформя добре. Но, преди да има дете – няма майка. В този смисъл, детето прави майката.

Днес ще питам

Обществото ли прави личностите или личностите правят обществото? Аз съм от тези личности, които присвиват очи пренебрежително всеки път, когато някой се оплаче от „тази държава” и „това общество”. Като толкова не ви харесват – вземете ги променете, моля!

Позата на страдалеца

Позата на страдалеца е удобна. Нещо повече – носи удовлетворение. Ето – ти знаеш колко не са наред нещата. Казваш им го! А, те – първо не са способни да те разберат, второ не са способни да те оценят, трето не искат нищо да направят, четвърто…

Руските класици

Обичам руските класици. Обичам и хората, които обичат руските класици – интересни са. Но поради тях ли, поради красивите ни славянски души ли, дълбоко в народопсихологията е заложено, че е достойно да страдаш. Колкото повече страдаш – толкова си по-извисен. Толкова си по-аристократичен. Толкова си по-специален.

Нищо против

Но, ако си недоволен, то постарай се и да си активен. Защото – да ние сме продукт на времето си. Но времето и обществото също са в нашите ръце. И е въпрос на осъзната позиция – дали да си просто недоволен. Или да си недоволен и да поемеш отговорността да променяш нещата, от които си недоволен.

Може би е твърде амбициозно

Не заради друго. Просто, за да поемеш отговорност да промениш около себе си, често се налага да промениш себе си. А това не е лесно. Никак не е лесно да приемеш, че имаш нужда от промяна. Нито да признаеш, че нещо в личностната ти конструкция е „малко сбъркано”. И не е лесно да избереш промяната. И още по-трудно е да извървиш пътя и. Но… оставете обществото на мира! То подлежи на промяна. Но това е въпрос на дълъг процес.

И този процес започва от вас!

За радостта от живота, „зърнената” диета и празника

Днес Фиеста ТВ става на две години! Да е жива и здрава и много щастлива! Да продължава да радва драгия зрител! И да продължава да се радва на неговата висока оценка! Да профилираш програмата си около радостта от живота е предизвикателство, но и удоволствие!

Честит празник на екипа!

Честито на колегите, който в момента я обгрижват и развиват. И честито на тези, които и помогнаха да порасне, но се разпиляха по света. За мен е чест да съм част от този екип, който постоянно дели храна, усмивки и ядове (за разнообразие)! Колеги, не, приятели, свикнали сте да го чувате! Но, днес държа най-официално да заявя: „Обичам ви, хора! Благодаря, че ви познавам!”

„Зърнената” диета е официалната диета в този офис. Практикуването и води до високи творчески постижения, широки усмивки и зверска издръжливост. Освен това е простичка и лесно изпълнима. Най-отговорно я препоръчвам!

„Зърнената” диета накратко: каквото зърнеш – хапваш! Но, задължително „с отношение”. И с всички сетива!

Хубав ден и хубав празник!

Мисъл за размисъл

Продължавам да се надпреварвам с времето. И продължавам да не успявам да вместя в дните си всичко, с което искам да ги напълня. Научих много неща, но още не съм наясно как да си давам почивка. Дните ми започват рано. Това не винаги ме прави щастлива. Често си мечтая да спя до обяд. И никога не го правя.

Тази ноемврийска сутрин беше нереално красива. С топлия вятър, с падналото ниско небе, с тъмните облаци, със слънцето, което надничащо между сградите. Тази сутрин беше двойно по-хубава, защото по стечение на обстоятелствата излязох от вкъщи, не с едно, а с две малки момиченца. И с двойно повече усмивки.

Видяхме вихрушка. Най-красивият сутрешен спектакъл. Есента се празнуваше и танцуваше. А, аз се сетих за Никос Казандзакис, за Зорба гъркът… Обичам този образ! Обичам тази книга събрала „южното” светоусещане. “Колко просто нещо е щастието: чаша вино, препечено месо, звукът на морето… това се изисква, за да почувстваш, че тук и сега е щастието, събрано в твоето сърце.”

И твърдото убеждение, че: “мъжът не е мъж без капка лудост”. И жената не е. Но, там капките трябва да се две. Мисля. Иначе радостта от живота се изплъзва. И се разтваря в прозата на  ежедневието.

Този хубав човек казваше и нещо от сорта: „Началство, до кога ще пиеш мастило и ще ядеш хартия?!” и…  „Казвам ти, ела да видиш един зелен камък!”

Моля, намерете начин да видите „зелен камък” днес!

„Знаеш ли…” вицове?

Преди време, преди много време, казах на един любим човек: „Разкажи ми виц!”, а той отговори: „Не помня вицове, аз ги измислям!”. Този човек ужасно ми липсва. Особено през ноември. Може би, затова през блога мина тази „вицовска” вълна. Дано ви е зарадвала. Колекциите са за ценители.

„Знаеш ли…” колекцията ми е любима

Интригува ме „интерактивността” на този тип вицове. Радва ме реакцията на събеседника. Учудването, мълчанието, погледа. Много можеш да научш за човека разказвайки му виц. Забавлява ме получаването на отговори. Понякога са по-добри от оригинала. И не на последно място – очарова  ме подмяната на парадигмата. Онзи прекрасен момент, в който филията тупва. И следва плесването по челото, и смехът…

…

- Знаеш ли защо жирафите имат дълги вратове?

- ?!

- Защото главата им е на високо.

….

- Знаеш ли как се казва жената на Херкулес?

- ?!

- Фраукулес.

…

- Знаеш ли какво означава ако видиш една ухо, едно око, един рог?

- ?!

- Някоя крава наднича зад ъгъла.

…
- Знаеш ли кои птици са най-полезни за човека?
- ?!
- Печените.

…

- Знаеш ли коя е най-грабливата птица?

- ?!

- Делтапланът. Налага се 3-4 пъти да стреляш преди да пусне горкият човек!

…

- Знаеш ли колко е дълга пастата за зъби?

- ?!

- Понякога стига от вратата на банята до тази на терасата.
…

- Знаеш ли колко психоаналитици са нужни, за да се завие една крушка?

- ?!
- Зависи от детството на крушката.

…

Може и така:

- Знаеш ли колко психоаналитици са нужни, за да завие една крушка?

- ?!
- Николко. Когато крушката е готова, ще се завие сама.

…

Знаеш ли, че ако този текст смалява, значи някой ти краде монитора.

…

- Знаеш ли какво казват двама очилати като се целуват?

- ?!

- Наздраве!

…

- Знаеш ли защо повечето мъже не обичат да носят вратовръзка?

- ?!
- Заема много място в джоба.

…

- Знаеш ли по какво можеш да познаеш, че един мъж е готов да прави секс?

- ?!
- Ако диша!

…

- Знаеш ли, че предпочитанията на жените за мъже зависят от месечният им цикъл?

- ?!

- Да. По време на овулация предпочитат атлетични типове с плътни гласове и походка на хищник.  Докато, преди и по време на менструация предпочитат мъжете обляни с бензин, запалени, с ножица в слепоочието и точилка в задника.

…

- Знаеш ли по какво можеш да познаеш, че говориш твърде много?

- ?!

- Ако докато си на плажа получиш слънчево изгаряне на езика.

…

Млъкнах! Обещавам повече да не поствам вицове! Честна пионерска! Другата седмица мисля да ви говоря за видове психотерепевтични течения и практики.